|
Какво е ландшафтът (пейзажът)? С понятието "ландшафт" (или "пейзаж") се означава компонентът на околната среда, който възниква в резултат от взаимодействието на редица природни и, на по-късен етап от развитието на Земята, културни фактори. Тези фактори се развиват в зависимост от географските характеристики и продължават динамично да формират ландшафта – в този смисъл ландшафтът може да се разглежда и като състояние на околната среда. Ландшафтът е продукт на човешкото възприятие. Концепцията за ландшафта се създава в съзнанията и в сърцата на хората, които пречупват "реалните" компоненти на обкръжаващата ги среда през призмата на паметта и асоциациите си, на разбирането и тълкуването. Всеки човек си създава собствено възприятие на ландшафта където живее или работи. Въпреки че концепцията и значението на понятието "ландшафт" се изменят през годините, ландшафтът добива все по-голямо признание като най-важната част от нашето природно, историческо, културно и научно наследство, както и като основа на териториалната ни самобитност. Какви видове ландшафт съществуват? Ландшафтът е неделимо цяло, възникнало в резултат от взаимодействието на природни и културни фактори. Поради това му естество, в действителност не съществуват различни видове ландшафти: например, невъзможно е да се отделят "културните ландшафти" от "природните ландшафти", тъй като двете категории са взаимопроникващи. Съществуват различни условни класификации, разработени за решаването на практически въпроси, свързани с управлението на ландшафта. Най-често срещаното разделение на ландшафтите е въз основа на тяхната "естественост" – въз основа на този признак те се делят най-общо на "природни" и "антропогенни". Въз основа на характеристики като релеф, растителна покривка и т.н., "природните ландшафти" могат да се подразделят допълнително – типичен пример е разделянето на "равнинни" и "планински". "Антропогенните ландшафти" се подразделят най-общо на "земеделски", "урбанизирани" или "техногенни". Даден ландшафт може да се категоризира и като "културен" или "исторически", ако има значима културна или историческа стойност. Защо трябва да опазваме ландшафта? Ландшафтът е продукт от взаимодействието на природата и цивилизацията. Намесата на човека съдейства развитието му, но същевременно представлява и най-голямата заплаха за неговото съществуване. Нарастващите потребности на обществото, наред с развитието на технологиите и глобализацията, засилват натиска върху природните ресурси и културното наследство на страните и често влизат в противоречие с опазването на ландшафта като важен фактор за живота. В много случаи този натиск доведе до промяна в характеристиките на ландшафта или дори до разрушаване на негови части. Последното, от своя страна, се отразява отрицателно върху биоразнообразието и върху качеството на живот на хората. Налага се да се поставят определени граници за човешките дейности, които да намалят увреждането и загубата на компоненти на ландшафта. Днес ландшафтът е основен политически въпрос, касаещ всички европейци, тъй като играе важна роля в културната, икономическата, природната и социалната сфери на обществения живот. Какво е Европейската конвенция за ландшафта? Действащото към 2000 г. законодателство на Европейския съюз се оказва недостатъчно ефективно за опазването на двата основни компонента на общоевропейското наследство – природния (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания Европейската конвенция за ландшафта е международно съглашение, открито за подпис през 2000 г. във Флоренция. Конвенцията се основава на идеята, че съществува един единен ландшафт, всеки от компонентите на който е важен за някого и че както културните, така и природните му аспекти имат значение за характера му и обясняват настоящето му състояние. Главната цел на конвенцията за ландшафта е да съхрани европейското културно и природно наследство, които определят облика на общоевропейския ландшафт. За постигане на тази цел, конвенцията обединява усилията на договарящите се страни и организира ефективно сътрудничество за изпълнението им на европейско ниво, като същевременно ги подпомага да разработят политика за опазване, управление и планиране на европейския ландшафт на национално и местно ниво. Друга цел на конвенцията е да демонстрира, че природните и културните компоненти на ландшафта могат да бъдат опазвани и укрепвани и без обявяването им за паметници. Европейската конвенция за ландшафта влиза в сила на 1 март 2004 г. – на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечния период от датата, на която десет страни-членки на Съвета на Европа са изразили съгласието си да се обвържат с изпълнението на конвенцията посредством депозиране на инструмент за нейната ратификация, приемане или одобрение. Каква е ролята на конвенция за опазването на ландшафта? Европейската конвенция за ландшафта е първият документ, посветен изключително на опазването, управлението и планирането на ландшафта на общоевропейско ниво. Двата основни аспекта на конвенцията са: а) признаването на ценността на всички компоненти на ландшафта и значението им за осигуряване на качеството на живот на хората и тяхната самобитност. Предметът на действие на конвенцията обхваща всички части на ландшафта в страните-членки, независимо дали стари или нови, с изключително значение или "ежедневни", природни или урбанизирани, както и дали се намират на сушата или са част от акваторията на страните. Ключов момент от конвенцията е, че действието й се разпростира дори върху увредени части от ландшафта (територии, на които са нанесени значителни щети), като признание на факта, че всички части от ландшафта са ценни и важни. Ландшафтът трябва да се взема под внимание в неговата цялост при разработването на ландшафтната политика. От своя страна, ландшафтната политика трябва да стане неразделна част от политиките за териториално развитие. б) активната роля на обществото при възприемането и оценката на ландшафта. Ландшафтът заобикаля хората отвсякъде и всеки човек изгражда собствено възприятие за ландшафта въз основа на своите спомени, асоциации и знания. Предвид субективното възприятие на значението на ландшафта, участието на обществеността е от съществено значение при вземането на решения, свързани с опазването и управлението на ландшафта, особено в региони с гъсто население. В тази връзка, ключовият въпрос е, как да се привлече вниманието на обществото към проблемите на ландшафта и как да се организира участието му във вземането на решения, свързани с ландшафта. Какви основни мерки се предвиждат от Европейската конвенция за ландшафта? Устойчивото и демократично управление на общоевропейския ландшафт е от изключително значение за създаването на подходящи условия за живот на бъдещите поколения при съхраняване на характеристиките на ландшафта, които сме наследили. За осъществяването на тази цел е необходимо да се създадат механизми за ефективно управление на ландшафта. Процъфтяването на ландшафта ще осигури на хората необходимото им социално, културно и икономическо благоденствие, като същевременно с това ще опази неговото богато историческо и природно наследство. Изпълнението на конвенцията е предизвикателство за всички с оглед осъществяването на главната й цел за опазване на нашата идентичност и културно наследство. Страните-членки на конвенцията са поели ангажимент за опазването, управляването и/или планирането на ландшафта посредством предприемането на общи и конкретни мерки както на национално, така и на международно ниво. Страните-членки на Европейската конвенция за ландшафта са
поели ангажимент за опазването, управляването и/или планирането на ландшафтите
посредством предприемането на общи и конкретни мерки както на национално, така
и на международно ниво. На национално ниво се извършват дейности в четири основни направления: 1.
Осигуряване на законовото признаване на ландшафта като най-важния компонент от условията за живот на хората, който отразява разнообразието на общото им културно и природно наследство и се явява основата на тяхната самобитност. Качеството на ландшафта има решаващо значение за успеха на редица икономически и социални инициативи, както публични, така и частни. Въпреки че всеки човек трябва да се грижи за опазването на качеството на ландшафта, отговорността за разработването на законовата рамка и на структурите, които да осигурят това опазване, лежи върху органите на публичната власт. 2.
Разработване и изпълнение на политика за опазване, управление и/или планиране на ландшафта. Ландшафтът трябва да се управлява с оглед опазването на природата, като същевременно се дава възможност за териториално и икономическо развитие - правото на благосъстояние, здраве и красива околна среда трябва да се съчетае с право на развитие. Европейската конвенция за ландшафта дава основните насоки като за приоритетни, така и за второстепенни инициативи за развитие навсякъде в Европа в съответствие с критериите за устойчиво развитие и укрепване на всекидневните условия за живот на гражданите и гарантира, че съображенията за пространствено планиране ще се вземат под внимание на всички нива. 3.
Разработване на процедури за участие на обществеността, местните и регионалните власти, както и на други заинтересовани страни, в подготовката и изпълнението на ландшафтната политика. В този аспект, конвенцията се явява инструмент за демократизация, тъй като поставя акцент върху диалога и обмяната на мнения между всички слоеве и групи от обществото при определяне на значимостта на ландшафта. В този ред на мисли, следва да се споменат и Ръководните принципи за устойчиво териториално развитие на Европейския континент, които изтъкват пространственото измерение на човешките права и на демокрацията. 4.
Интегриране на ландшафтната политика в политиките за планиране на регионално и градско ниво, а също и в политиките в сферата на културата, околната среда, селското стопанство, социалното осигуряване, икономиката и всяка друга политика, която може да окаже пряко или косвено влияние върху ландшафта. Ландшафтът е не само важен елемент от "качеството на живот" на хората, но също и важен фактор за икономическо развитие, главно посредством развитие на туризма. На международно ниво, страните-членки на конвенцията са поели задължение да си сътрудничат с оглед на включването на ландшафта като аспект на международните политики и програми. Конвенцията съдържа специална клауза за т. нар. "трансгранични ландшафти", която насърчава страните-членки да си сътрудничат на местно и регионално ниво и, където е необходимо, да изготвят и изпълняват съвместни ландшафтни програми. Как е представена Европейската конвенция за ландшафта в България? Република България е сред първите страни, подписали Европейската конвенция за ландшафта на 20 октомври 2000 г. във Флоренция. Страната ратифицира конвенцията на 13 октомври 2004 г. със закон, обнародван в "Държавен вестник" (бр. 94 от 22.10.2004 г.). Конвенцията влиза в сила за България от 1 март 2005 г. Официалният превод на български език на конвенцията е публикуван в "Държавен вестник" (бр. 22 от 15.03.2005 г.). Повече за Европейската конвенция за ландшафта, както и коментари и тълкуване на членовете й, може да прочетете в Обяснителния доклад към конвенцията (само на английски език). Какви мерки са предприети за опазването на ландшафта в България? Множество нормативни актове третират опазването и устойчивото управление на ландшафта в България, основните от които са: Законът за опазване на околната среда, Законът за защитените територии, Законът за опазването на земеделските земи, Законът за устройство на територията, Законът за водите, Законът за биологичното разнообразие, както и Законът за паметниците на културата и музеите. Най-важната конкретна мярка за опазването на компонентите на ландшафта в България е обявяването им за защитени: –
Защитата на природния компонент на ландшафта се осигурява от Закона за защитените територии (ЗЗТ), въпреки че законът не споменава изрично термините "ландшафт" или "пейзаж". –
Защитата на културния компонент на ландшафта се осигурява от Закона за паметниците на културата и музеите, въпреки че законът не споменава термините "ландшафт" или "пейзаж". Процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), предвидена от Закона за опазване на околната среда, е друга основна мярка за опазване и устойчиво управление на ландшафта. Двете основни цели на процедурата по ОВОС са: 1) Да интегрира политиката за опазване на околната среда в процеса на развитие на страната като цяло и да въведе принципа на "устойчиво развитие". 2) Да осигури адекватно участие на обществеността във вземането на решения, които засягат опазването и управлението на ландшафта. Друга важна мярка за опазване на ландшафта е изграждането на национална екологична мрежа, предвидено в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Съгласно ЗБР, "дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие" е една от основните цели на екологичната мрежа. Рекултивацията на земи, предвидена от Закона за опазване на земеделските земи, с която се цели да се възстановят нарушени терени максимално близо до естественото им състояние с оглед изпълнение на техните функции, е още една основна мярка за опазване на природния аспект на ландшафта в страната. Превантивната устройствена защита, предвидена от Закона за устройство на територията, е насочена към опазването на територии, които притежават висока природно-ландшафтна, екологична и културна стойност, но не са обявени за защитени със специален закон. Понастоящем повечето от нормативните актове, разработени за опазване на ландшафта в България, са насочени към опазването на неговия природен аспект. Както вече бе отбелязано, културно-историческият аспект на ландшафта е не по-малко важен за обществото и е основен за Европейската конвенция за ландшафта. Този факт налага да се направи преглед и, при необходимост, допълване на националното законодателство, за да се включи в него адекватно културно-историческият компонент на ландшафта. Изхождайки от тази необходимост, Министерството на околната среда и водите организира семинар на тема "Идентификация, защита и управление на ландшафти". В семинара взеха участие представители на държавни и академични институции и на неправителствени организации, ангажирани с опазването и устойчивото управление на природните ресурси и културно-историческото наследство на България. Основната цел на семинара бе да се изработи обща концепция относно насоката, в която да започне работа по цялостното транспониране на Европейската конвенция за ландшафта в националното законодателство. Представените на семинара доклади и резултатите от проведените в рамките на семинара две дискусии може да се видят ТУК. Провеждането на този семинар бе само първата стъпка по дългия път на транспониране на изискванията на Европейската конвенция за ландшафта в законодателството на България. Предстоят още срещи между заинтересованите страни с оглед постигане на съгласие и разработване на обща политика, насочена към опазване на ценните характеристики на ландшафта на България. Страницата е подготвена от Светослав Апостолов – старши експерт в Дирекция "Национална служба за защита на природата". При разработването й са ползвани материали от бр. 98/2002 и бр. 102/2004 на Naturopa Magazine, както и от уеб страницата на Европейската конвенция за ландшафта ( MOCB © 2004 |
