Законодателство :: Национално законодателство

Опазването на природата в България има дълга история. Първите няколко закона, за горите, за лова и за риболова, включващи елементи на природозащита са приети в първите години на 20 век.

През 1936 г. влиза в сила Наредбата - закон за защита на родната природа, която за дълги години е действен нормативен акт, третиращ защитените територии. Законът определя категориите защитени територии, тяхното управление и контрол, като допуска и участие на обществеността в този процес. Предвидени са и Планове за управление на защитени територии.

През 1960 год. е приет Указът за защита на родната природа, който разграничава по-точно режима на различните защитени територии.

Първият закон с по-ясна ориентация към изискванията на международните правни норми е Законът за защита на природата, приет през 1967 год. Той предвижда мерки не само за защита, но и за рационално използуване на природните ресурси.

В началото на 70-те години в целия свят и в България се засилва интересът към дивата природа. През 1976 год. се създава Комитета по опазване на природната среда и Научния координационен център по опазване на природната среда към Българската академия на науките. България се включва в редица международни конвенции и програми – Рамсарската конвенция за влажните зони, Конвенцията за световното наследство, Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна, Програмата Човек и биосфера към ЮНЕСКО.

През 1992 год. е приет Закон за опазване на околната среда, създаващ съвременна рамка за държавната политика и управление и оставящ широко поле за създаване на специализирани закони. В началото на 90-те се създава и Министерството на околната среда, а България подписва Бернската конвенция и Конвенцията за биологичното разнообразие.

Законът за защитените територии е приет през 1998 год. и е първият специализиран природозащитен закон. Той въвежда съвременна, съобразена с международните норми категоризация на защитените територии и определя взаимоотношенията между институциите, отговорни за тяхното управление. Въвежда се и изискване за разработване на планове за управление, определящи конкретни режими във всяка защитена територия.

Друг специализиран природозащитен закон е Законът за биологичното разнообразие, приет през 2002 год. Той урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в България. Законът регламентира опазването на местообитанията, на видовете растения и животни и местообитанията им, разработването на планове за действие, както и лова, събирането и търговията. Със Закона за биологичното разнообразие в националната практика се въвеждат изискванията на Директивите за местообитанията и птиците за опазване на типове местообитания и местообитания на видове растения и животни. Закона за биологичното разнообразие предвижда изграждането на Национална екологична мрежа, състояща се от 3 елемента - защитени зони, защитени територии и буферни зони. В Националната екологична мрежа, приоритетно ще се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места и Орнитологично важни места.