Биоразнообразие в България :: БР и селско стопанство

Развитието на селското стопанство в България в момента е в процес на преход към утвърждаване и прилагане на устойчиви земеделски практики и политики, които да са в синхрон с тези в Европейския съюз. Този процес се характеризира със съответните институционални, законодателни и обществени измерения.

Според принципите, залегнали в разработването на Национална агроекологична програма, развитието на земеделието в България трябва да отчита природните предимства на страната, разнообразния й релеф, както и процеса на хармонизиране на законодателството с това на Европейския съюз (ЕС). По отношение на агроекологията тези две тенденции са в синхрон.

“В България има няколко големи планински вериги с хабитати и видове от пан-Европейско значение. Запазването им зависи от поддържането на съществуващите екстензивни земеделски практики, особено по отношение на животновъдството. Запазването на местните породи, които често са свързани с различни планински зони, допринася до поддържането на богато генетично разнообразие на Европейско ниво. Българските влажни зони и сухи хабитати, като крайбрежните ивици, също водят до увеличаване на разнообразието на хабитатите, свързано с екстензивно земеделие” (Национална агроекологична програма).

Институциите, организациите и програмите в България, осъществяващи националната политика в областта на селското стопанство и биоразнообразието са описани по-долу.