 За CHM :: СНМ в БългарияБългарският СНМ е част от световната мрежа за обмен на информация, изграждана от Конвенцията за биологичното разнообразие. Задачата му е да предоставя директно или да посочи къде може да бъде намерена необходимата ви информация за биоразнообразието. СНМ допринася за прилагането на Конвенцията в България. Той е изграден като децентрализирана система и е ориентиран към потребителите. СНМ подпомага вземането на решения и подобрява координацията, помага да се избегне дублирането на усилия и средства, насърчава обмена на технологии и прави възможно по-бързото осъществяване на формулираните природозащитни цели. ПЪТЕВОДИТЕЛ на Българския механизъм за обмен на информация за биоразнообразието  Обща информация България подписва Конвенцията за биологичното разнообразие на 12.06.1992 г. и я ратифицира на 17.04.1996 г. Три месеца по-късно (на 16.07.1996 г.) Конвенцията влиза в сила в страната. Отговорната институция за изпълнение задълженията на България по Конвенцията е Министерство на околната среда и водите (МОСВ).
Член 18 от Конвенцията изисква създаването на Механизъм за обмен на информация (CHM) с цел подпомагане на научното и техническо сътрудничество по въпросите на биоразнообразието. Съгласно тази препоръка, в края на 2000 год., МОСВ определя г-н Ивайло Зафиров, старши експерт към Национална служба за защита на природата (НСЗП) за Национален координатор по CHM.
Следва работата по създаването на Национален механизъм за обмен на информация за биологичното разнообразие, която е подпомогната от съвместен проект на МОСВ и Програма на ООН за развитие (ПРООН) “Оценка на потребностите и изграждане на Механизъм за обмен на информация за биологичното разнообразие в България". Проектът е финансиран от Глобалния екологичен фонд (GEF) и стартира по молба на България през февруари 2001 г. Национална координационна група Националната координационна група е междуведомствена група, включваща всички заинтересовани страни. Функциите на групата са: - Приемане на плановете за действие и годишните доклади на българския СНМ; - Подготвяне на предложения за стратегически решения относно СНМ; - Координиране на институциите и организациите, работещи за ефективно функциониране на СНМ; - Гарантиране на устойчивостта на българския СНМ; - Осигуряване на стратегическа и информационна подкрепа на Националния СНМ координатор;
Правила за работа на Националната координационна група (НКГ) Информационна архитектура Българският СНМ е организиран в Информационни възли, създадени в институциите и организациите, осигуряващи информацията. Информационните възли използват разнообразни технологии и подходи за дигитализиране, организиране и представяне на информацията. Графика на информационната архитектура на българския СНМ (на английски).
Технология и управление на съдържанието Използването на система за управление на съдържанието е ключова идея в българския СНМ. Тази система позволява добавяне, редактиране и изтриване на информация (мениджмънт на съдържанието) в порталния уеб сайта и уеб сайтовете към него. Това се осъществява чрез Интернет от не-техническо лице, съответно отговорника за сайта. Предимство на тази система е улесненото актуализиране на информацията, което е важен елемент от концепцията на механизма за обмяна на информация.
Към порталната страница е създадено приложение, генериращо мета данни за публикуваната информация. Използвани са най-съвременни технологии, гарантиращи съвместимостта на данните на глобално ниво. Установени са връзки със Секретариата на Конвенцията в Канада и е създадена схема за индексиране и обмяна на мета информацията от порталния уеб сайт. По този начин стартират дейностите по изпълнението на две от главните задачи на механизма за обмяна на информация, а именно коопериране на национално и глобално ниво и обмяна на информация
Създаването на страницата започва на 10. 11. 2002 г. Специален компютър и сървър са инсталирани в Министерството на околната среда и водите и поддържани от него.
Принципи Работният процес по създаване на българския СНМ следва три основни цели на СНМ, които са: 1/подкрепа и улесняване на техническото и научно сътрудничество; 2/обмен на информация и 3/развитие на мрежа. |
Министерство на Околната Среда и Водите (МОСВ)
Програмата на ООН за Развитие (ПРООН)