|
|
Актуално :: Новини и събития
Отразяване актуални новини и събития в областта на биологичното разнообразие.
 Световният ден на дивата природа се отбелязва на 3 март
На 3 март е подписана Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), а Общото събрание на ООН обяви датата за Световен ден на дивата природа на 20 декември 2013 г. Тази година мотото е „Да чуем гласовете на младите“, с което се насърчават младежите по целия свят да се справят заедно със сериозните заплахи за дивата природа – загубата и промяната на местообитанията, свръх експлоатацията, незаконения трафик.
Над 14 000 вида бозайници и птици, над 8000 влечуги и земноводни и 30 000 вида риби, около 2 млн. вида безгръбначни и около 250 000 вида цветни растения са известни днес. Числеността на много от видовете намалява поради унищожаване на местообитанията или увеличаване на експлоатацията им. През последните столетия основната причината за загубата на повечето от изчезналите растения и животни е човекът. Според експертите завинаги сме изгубили 17 вида и подвида мечки, 5 вида вълци и лисици, 4 вида котки, 10 вида диви говеда, овце, кози и антилопи, 4 вида коне, зебри и магарета, 3 вида елени. Изчезнали са цели видове птици и растения, а точният им брой е трудно да се определи. Без обикновеният човек да подозира, унищожението продължава и в наши дни.
Международният контрол на търговията със застрашени видове се извършва чрез Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора CITES, известна като Вашингтонската конвенция, в която членуват повече от 180 страни. Конвенцията действа чрез забрана на международната търговия с непосредствено застрашени видове (Приложение I), както и чрез регулиране и наблюдение на търговията с други видове, които могат да се превърнат в застрашени (Приложения II и III). Основната й цел не е забраната за търговия, а регулация и устойчиво използване на природата.
В Конвенцията CITES са включени около 5000 вида животни и 25 000 вида растения. В различните приложения към CITES има много видове от българската флора и фауна: видра, всички хищни птици, двата вида сухоземни костенурки, есетровите риби, вълкът, кафявата мечка, червеногушата гъска, турската боа, белият аполон, всички салепи (диворастящи орхидеи), кокичета, циклами и др.
2 февруари e Световният ден на влажните зони
Водещата тема на Световния ден на влажните зони през 2017 г. е „Влажните зони за намаляване на риска от природни бедствия“ (Wetlands for Disaster Risk Reduction), определена от Постоянният комитет на конвенцията. Изборът подчертава ролята на влажните зони за намаляване на неблагоприятните последствия от наводнения, засушаване, циклони и значението на влажните зони при защита от такива природни бедствия. Влажните зони задържат водните количества при паднали обилни валежи и намаляват риска от наводнения. При периоди на засушаване те служат като естествени резервоари на водата, с което забавят засушаването и компенсират недостига на вода.
Честотата на природните бедствия се увеличава и по-голямата част от тях са свързани с водите. Поради климатичните промени се очаква дори засилване на тази негативна тенденция в бъдеще. В същото време голяма част от обществото не е достатъчно запозната с ролята на влажните зони и това доколко те ни предпазват. Често на влажните зони се гледа като на запустели терени, които трябва да бъдат усвоявани за различни други ползвания. По преценка на учените най-малко 64% от влажните зони в световен мащаб са изчезнали от 1990 г. досега.
Основните послания на Световният ден на влажните зони са:
- Влажните зони са естествена защита срещу бедствията и ни помагат да се справим с екстремните природни явления
- Правилно управляваните влажни зони осигуряват на местните общности защита и възможност за бързо възстановяване при природни бедствия
- Необходимо са действия за подпомагане опазването и насърчаване устойчивото ползване на влажните зони
Постерът за Световният ден на влажните зони 2017 е публикуван на
http://www.worldwetlandsday.org/documents/10184/162407/DesktopPrint+PDF/1eedd99d-b025-473a-bf91-34eb1b13cac6
Формата за оцветяване от деца във връзка с отбелязването на Световният ден на влажните зони е достъпна от
http://www.worldwetlandsday.org/documents/10184/164052/WWD_color_in.pdf/2eb26000-bc08-4bbc-8687-940440ac1bfe
И през тази година при отбелязването на Световният ден на влажните зони се организира фотоконкурс за младежи на възраст от 18 до 25 години. Участниците в конкурса трябва да направят в периода 2 февруари – 2 март снимка на влажна зона, която е от полза при справяне с екстремни природни явления и да качат снимката на сайта на Рамсарската конвенция за Световния ден на влажните зони. Наградата на конкурса е самолетен билет до избрана влажна зона в света. Повече информация за фотоконкурса ще намерите на: http://www.worldwetlandsday.org/documents/10184/162407/WWD17_photo_poster_Engl_HD2_+Desktop.pdf/3ae72cc3-a9dc-4d00-8bf4-397b95c58924
Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. На тази дата през 1971 г. в иранския град Рамсар, разположен на брега на Каспийско море, е приета международната Конвенция за влажните зони, известна и като Рамсарска конвенция.
2 февруари 2016 година - Световен ден на влажните зони Влажните зони и нашето бъдеще - устойчив поминък
Влажните зони: Източник на устойчив поминък
Влажните зони са от съществено значение за човешкото здраве и благоденствие. Предоставят прясна вода, сигурен източник на прехрана, поддържат биологичното разнообразие, осигуряват защита срещу наводнения, както и са „склад“ на въглероден диоксид. Като едни от основните източници на заетостта в световен мащаб, те са и фактор за устойчив поминък.
Повече от милиард ползи
В глобален мащаб, влажните зони осигуряват широк кръг от работни места:
- Отглеждането и преработването на ориз е основно препитание за почти един милиард домакинства в Азия, Africa and the Americas dependАфрика и Америка.
- Основен поминък на повече от 660 милиона на планетата са рибарството и аквакултурите. Именно крайбрежните влажни зони са местата, където най-комерсиалните видове риби се размножават и хвърлят хайвер, като 40% от всички видове риби, които се консумират в световен мащаб се отглеждат в аквакултури.
- Почти половината туристи в международен мащаб, избират влажни зони, особено крайбрежните влажни зони, като места за отдих и развлечения. Туристическият сектор осигурява 266 милиона работни места, което се равнява на 8,9% от световната заетост.
- В много части на света, реките и вътрешните влажни зони са от жизненоважно значение за транспорта на стоки и население. В басейна на река Амазонка, всяка година 41 транспортни компании осъществяват транспорт на около 12 милиона пътника и 50 милиона тона товар.
- Влажните зони са едни от най-мащабните системи в световен мащаб за доставка на прясна вода и пречистване на отпадъчни води. Така например предприятието за управление на водите в метрополитния Банкок, осигурява работни места за повече от 5300 души персонал.
- През 2013 година, повече от 70 милиарда галона вода в световен мащаб са доставени от страна на бутилиращи компании. Световни компании като Данон, продаващи марки като Evian, Volvic и др., осигуряват работа във водния бизнес на повече от 37000 души.
- Сеитбата и отглеждането на зърнени култури, плодове, тръстика и др. във влажните зони и в близост до тях, също осигуряват значителен брой работни места, особено в развиващите се страни.
Ситуация: Порочен кръг
Въпреки всички работни места и жизненоважните ползи, които влажните зони осигуряват, 64% от влажните зони в света са изчезнали от 1900 г. до сега. Влажните зони, които все още съществуват са толкова деградирали, че хората, които пряко зависят от влажните зони за прехраната си (често това са най-бедните групи от населението) потъват в още по-дълбока бедност. В допълнение към този сценарий, към 2025 година се очаква 35% от населението да бъде директно засегнато от намаляващите водни запаси на планетата. Всичко това е резултат от грешната гледна точка за възприемане на влажните зони като ненужни, пустеещи земи.
Решение: Непорочен кръг
Двете цели, от една страна осигуряване на достоен, пълноценен начин на живот, като в същото време се гарантира, че влажните зони ще продължат да осигуряват питейна вода, храна, биологично разнообразие и други техни ползи, не трябва да са в конфликт. Факт е също така, че Целите за устойчиво развитие на ООН акцентират на принципа, че намаляването на бедността в глобален мащаб изисква опазване и възстановяване на екосистемите, особено на такива, като влажните зони.
Денят на китовете 
На 19 февруари еколозите отбелязват Световен ден на китовете и други морски бозайници. В този ден преди 27 години Международната китобойна комисия забрани промишления лов на китове.
Изключение бе направено само за някои малобройни народи, които без месото на китове просто не могат да оцелеят. Междувременно, не всички страни са се отказали от китобойните си флотилии.
Въпреки огромните си размери, китовете са беззащитни пред харпуните. Ако собственикът на един кораб хване само едно животно, той с това оправдава всички разходи за експедицията. Безпощадният лов на морските бозайници е воден чак от 17 век. И едва към средата на 20 век, когато изчезнаха няколко вида китове, а числеността на други се съкрати десетки пъти, зазвучаха и гласовете на защитниците на природата. След влизането в сила на мораториума върху комерческия лов на китове през 1986 година популацията на някои видове започна бавно да се възстановява, казва съпредседателят на международната екологическа група „Екозащита” Владимир Сливяк:
- Забраната върху изтребването на тези бозайници дава положителен ефект. При това за отбелязване е, че и до сега има страни, по-специално Япония, които продължават лова на китовете в промишлени мащаби. И тук, разбира се, следва да се въвежда пълна забрана.
През последните 25 години Токио реализира т.н. „програма за научен лов”, която предизвиква протести сред защитниците на природата. Ежегодно японските ловци на китове, уж с изследователски цели, убиват повече от 800 кита. Тяхното месо постоянно се оказва в различни ресторанти и супермаркети на страната. Миналата година те бяха принудени да се откажат от лов във водите на Антарктида, след като еколози-доброволци ги замерваха с димни шашки и ги обстреляха с помощта на водни пушки. Най-мощен китобоен флот някога имаше СССР, но по-късно този флот беше ликвидиран, защото Русия се отказа от мащабния им лов.
Сега в Русия действат няколко проекта в защита на китовете, разказва експертът по морските бозайници Дмитрий Глазов:
- Компания "Газпром", например, има програми за опазване на видовете. Руското географско дружество – също. Компаниите, добиващи нефт на шелфа, също имат такива програми.
Научните проекти по изучаване на китовете се разпределят по регионите. По крайбрежията на Камчатка и Сахалин се акцентира върху сивия, гренландския и гърбавия кит. В Бяло море, съгласно програмата на Руското географско дружество, се изучава белият кит.
Сахалинската научна експедиция за изучаване на миграцията на сивите китове използва спътникова връзка. Предавателите се закрепят направо на кожата на морските гиганти. Ежегодно те правят пътешествия на 10.000 километра от Северния Ледовит океан към мексиканския полуостров Долна Калифорния. Общо сега в света се наброяват повече от 100 вида морски бозайници. И задача на учените е не само да опазят, но и да умножат тяхната численост.
Национална кампания „Международна нощ на прилепите” 2013 .bmp) В периода 28 септември – 21 октомври 2013 г. в 10 града на страната ще се проведе Национална кампания „Международна нощ на прилепите”.
Кампанията се организира от СНЦ „Зелени Балкани”, в партньорство с над 20 организации от цялата страна, включително НПО, Регионални инспекции по околната среда и водите, Дирекции на природни паркове, музеи и читалища. Кампанията се провежда със съдействието на Министерството на околната среда и водите, финансовата подкрепа на Предприятието за управление на дейностите по околната среда и доброволния принос на партньорите.
По време на кампанията ще бъдат проведени много и интересни събития – конкурси, изложби, викторини, томболи, арт работилници и ателиета. Докато се забавляват, участнците ще получат информация за тайнствения и малко познат живот на прилепите, за техните навици, начин на живот и роля в природата.
По този начин, България за 17-ти път ще стане част от инициативата на Споразумението за опазване на прилепите в Европа (EUROBATS), която се провежда ежегодно от 1997 г. и вече обхваща повече от 30 страни на Европа, Близкия Изток, Северна Африка и Америка.
Повече за кампанията „Международна нощ на прилепите” и проявите в другите страни можете да научите на интернет адрес:(http://www.eurobats.org/international_bat_night)
Пълната програма на кампанията у нас
Повече за споразумението за опазване на прилепите в Европа (EUROBATS)
Повече за прилепите в България
Интересни факти за прилепите
|
Министерство на Околната Среда и Водите (МОСВ)
Програмата на ООН за Развитие (ПРООН)