Опазването на застрашени видове животни и растения съществува от векове. В миналото това се е правело предимно поради стопанските им качества, а в последно време отчитайки и съвременните природозащитни концепции. Законовите механизми за това са насочени към контрол на ползването, притежаването, лова и риболова, търговията и т. н. чрез пълни забрани, въвеждане на квоти, сезони или друга регулация.

В България защитата на видово ниво се урежда от Закона за лова (2000), Закона за лечебните растения (2000), Закона за рибарството и аквакултурите (2001) и Закона за биоразнообразието (2002).